Тихо е. Много е тихо. Минутка, две преди да стане тихо.
Отпуснат в стария люлеещ стол,
допивам си питието и допушвам
последната цигара в моя хол.

Не искам с никого да се сбогувам.
На никого и нищо не дължа.
На предразсъдъци и етикети не робувам,
не искам разяснения, че ще сгреша.

Да ме упреква кой ли има право.
Омръзнаха ми всичките в куп.
Години ме потупваха и чувах- браво.
Добре дошли, това е моят труп.

Ръката си поглеждам, не трепери.
Спокоен съм, това ще споделя.
Стрелките на часовника са спрели.
Така е.... Време е да изгася.